Любомир Дацов е член на Фискалния съвет, който контролира изразходването на

...
Любомир Дацов е член на Фискалния съвет, който контролира изразходването на
Коментари Харесай

Любомир Дацов: До средата на юли България ще има дата и фиксиран курс

Любомир Дацов е член на Фискалния съвет, който управлява изразходването на обществените финанси. С него беседва от " 24 часа ".

Президентското искане не може да бъде различен документ с изключение на акт за позициониране, само че сигналът, който дава на открито, е ужасяващ. Още акценти: 
Ако влезем в еврозоната, този кабинет може да изкара цялостен 4-годишен мандат. И справедливо да си обере лаврите Няма причина Европа да отива към над 2% разноски за защита. Купуване на оръжие при липса на готови хора не е дейно Спекулациите, че еврото води до инфлация и заплащане на непознати задължения, са опровергани
- В 12 без 5 се появи искане за референдум за дата за еврото. Не от кое място да е, а откъм президента. Не стигна до пленарната зала, стана ясно и че е противоконституционно. Може ли обаче да разколебае Брюксел за конвергентния отчет, който чакаме, и каквито сигнали  има, господин Дацов?

- От самото начало бе ясно, че това не може да бъде никакъв  друг документ с изключение на акт с политическо значение и позициониране. Заявката за осъществяване на референдум няма никаква стойност. Всеки, който има дребна правна просвета, знае, че имаме интернационален контракт и поети задължения в него. Дори да се беше провел, референдумът отново нямаше да има никаква правна стойност. За страдание, той обаче демонстрира отношението на българските политици към законите. Не единствено президентът, само че и други са прибягвали до сходни ходове в годините.

А съответно на въпроса - единственото, което прави, е да нарежда президента в избрана среда и да приказва на избран електорат. Да, на открито сходни послания, направени от върховете на нашите политици - не желая да споделям държавници, тъй като държавникът прави други неща - дават неприятен сигнал. Всяка политическа неустойчивост слага под подозрение уговорките ни и това е доста неприятно обръщение към всички, с които работим. Изглеждаме извънредно извън.

- Премиерът Желязков загатна за хибриден напън и подобен от политически и бизнес кръгове датата да се отмести неразбираемо за по кое време. Достатъчно мощни ли са, с цел да съумеят?

- В България постоянно е имало бизнес среди, които  не са имали полза нито от влизането ни в Европейски Съюз, нито от задълбочаване  на интеграцията. Имат си  бизнес ползи, които събирателно назоваваме проведена престъпност. Но те даже  след влизането ни в Европейски Съюз си поминуват отлично  благодарение на българската действителност. По-скоро считам, че има избрани настроения против еврото, само че тези хора елементарно се приспособяват и за тях влизането в еврозоната не е такова затруднение, че да харчат такива огромни пари, с цел да го спъват.

На българските политици отношението Изток - Запад  не им въздейства, те вземат решения, основани на избрани моментни ползи. Така че политическите битки у нас нямат нищо общо с Изтока и Запада. А и да го кажем по-просто - едните ни се водят другари, а другите нямат пари да заплащат.

- Но въпреки всичко ние сме членове на икономическия, само че не и на паричния съюз. Което значи, че откакто сме покрили критериите и Брюксел каже “да ”, ние на собствен ред би трябвало да кажем “да ”, с цел да въведем действително еврото. И да фиксираме курса си, правилно, записан в закон, само че той може да бъде изменен. Има ли някаква възможност това да не се случи или най-малко да се забави след 2026 година?

- Няма време за сходни извършения. Надявам се всичко да свърши в границите на един месец. След отчета, и след крайните юридически формалности в Европейски Съюз  решението ще пристигна до юли. Сроковете са такива.  На 4 юни ще се оповестят двата отчета, по-късно има ЕКОФИН,  следва извънредно утвърждение на Еврогрупата и приветстване на България за добре пристигнала.  Срокът след отчета е към месец и половина.  България след втората или третата седмица на юли месец ще бъде с избрана дата и избран курс за приемане на еврото. И стартират да текат периодите за практическото въвеждане. 

- Комуникационна акция за еврото обаче съвсем няма.  Вакуумът е напълнен от полуистини или откровени лъжи, които главно плашат хората. Защо се стигна до такава степен? 

- Малко са хората, за които въвеждането на еврото  е стратегически избор. Голяма част от останалите играят нещо като танго - стъпка напред, стъпка обратно. Безспорно политическата обстановка се отрази. Чисто механически даже институциите, които би трябвало да водят – МФ и Българска народна банка, не бяха напълно сигурни каква ще бъде вътрешнополитическата ни позиция.

Този вид политика от последните няколко години, която дефинирам като гранична, с незадоволително ясно декларирани планове, се отразява на всичко. Например, във времена, в които би трябвало да имаме недостиг към 1%, ние считаме за огромно достижение той да бъде граничен с  3% и даже да се чудим дали го изпълняваме, или не. Липсата на ясна фискална политика, на бюджетни политики, които да са ефикасни, дават една обща неустановеност за това какви са желанията и какви би трябвало да са стъпките.

Администрацията ни също не е в най-хубавата си форма. На равнище министри и зам.-министри има такива бледи образци на хора с прекомерно общоприета биография, че няма за какво да очаквате от тях нещо изключително да се случи. Проблемът с потенциала си стои и на по-долните равнища. Като прибавим и слабата подготовка на политиците ни, несъобразяването им с равнището на администрацията, получаваме този резултат.

Освен това двете акция - “за ” и “против ” еврото, са с друг темперамент и друг пик във времето. Тази “против ” почива на страха и е правена  от хора, нито един от които не е работил в институции и няма на практика опит. Всеки естествен човек би погледнал кои са представителите и ще види, че нямат никакъв опит с взимане на решения, без значение от това, че някои са минали през МФ и Българска народна банка. Ако би трябвало да си измажете къщата да вземем за пример, вие кого ще повикате - някой, който е мазал, или теоретик, който, с изключение на да философства, даже не знае по какъв начин се прави на процедура. 

- Влезте в полето на страха, макар че не е вашето. Кажете да вземем за пример, когато влезем в еврозоната, ще се конфискуват ли влогове, в случай че не се употребяват? Има хора, които имат вяра на това и се опасяват, още повече че то излезе от устата на народен представител.

- Недоумявам по какъв начин въобще може да се задава подобен въпрос. Повечето от хората, които го приказват или се опасяват, нямат влогове.  Но като се изключи че нямат влогове, нямат и задоволително разсъдък да отварят уебсайт, да прочетат, да попитат хора, които знаят. Забелязвате ли, че няма дейни хора, които същински работят, които основават нещо и да са срещу еврото.  Голяма част от тези, които са срещу или имат вяра на такива измислици, са такива, които харесват потури, веят байраци, кълнат се в изконни български полезности. Това не стига.  

- Сигурен ли сте, че като влезем в еврозоната, ще отговаряме за задълженията на други страни? Тази теза сякаш смени поизтърканата опорка за еврото, което носи инфлация.

- Това се носи от десетина години, в този момент единствено се възкресява. Беше доста съвременно през 2019 година И тогава стана ясно, че се приказват нелепости, чудя се за какво отново  тази нелепост.  Точно с тези страни, които се смятаха и считат за най-опасни и се споделя, че ние ще им плащаме задълженията,  виждате ли какво се случи? В тях пристигнаха държавни управления, които ги държи главата, нагледно казано, в случай че имам предвид  Гърция и Италия.

И сега България може единствено да мечтае да има резултати, сходни на техните. Никой към този момент не приказва за техните задължения, тъй като одобриха и вършат политики, които ги топят всяка година, стабилизираха си стопанските системи. Онази нечиста сделка, че на еврото се дължат и инфлация, и задължения, и какво ли още не, бе опровергана. Видя се, че не еврото, а тези които ръководят, са отговорни. Лошото е, че всички ще носим отговорност, в случай че те и ръководят. 

- Преди ден Европейска комисия оцени позитивно бюджетната ни прогноза. Фискалният съвет  обаче излезе с изключително мнение върху разноските за защита. Защо?

- Най-важното в  този нов документ  е така наречен фискален път, въведен в Европейски Съюз. В момента има три групи страни. Първата група са такива, които имат над 60% равнище на дълга и недостиг над 3%. За тях така наречен фискален път се пресмята от Европейска комисия и те би трябвало да покажат в границите на 7 години по какъв начин ще се върнат в естествения път. Втората група е на страни с нарушавания или по дълга, или недостига. За тях интервалът е четиригодишен, само че още веднъж Европейска комисия споделя какъв е таванът на този фискален път. Третата, в която попадаме ние, е на тези, които са под 60% равнище на дълг и под 3% недостиг. Те имат право сами да дефинират фискалния си път. Ние го направихме.

- Да преведем тези нови условия по този начин - критериите за дълг и недостиг не са нещо еднократно, та да си кажем “покрихме ги, влизаме ”. Те към този момент стават непрекъснати, тъй като са потребни за всяка национална стопанска система.

- Точно по този начин. От една страна, по този начин върви дисциплиниране, тъй като след ковида се разпуснахме всички, освен ние. Затова сега има потребност от огромна фискална стабилизация.  А задачата е тя да бъде за дълъг интервал, тъй като политиците не могат да избягат нито от цикъла на националната си стопанска система, нито от избори на 4 години.   Да напомним, че нито едно държавно управление, което е предписание промени, не е определено повторно.

- Върнете се на разноските за защита. Не демонстрира ли образецът с Украйна, че една страна към този момент не може да се оправи с експанзия даже и в случай че сама си прави оръжията  от нейни компании, както препоръчвате?

- Препоръката ни е друга. Нашият фискален проект е на ръба, т.е. покрива минималните условия. Казано на наш език, считаме, че има задоволително фискално пространство, което да се преструктурира, и не е належащо да се прави спомагателен недостиг и да се употребява защитна уговорка. Защото защитните клаузи са добра концепция, само че единствено в случай че работят като мост, с цел да направиш преход. Той пък е ефикасен, в случай че е в границите на една година, а не отегчителен във времето. Затова не виждаме причина Европа да отива към над 2% разноски за защита.  Купуване на оръжие при липса на готови хора не е дейно.

А има и друго - военният министър се гордее, че имало трима претенденти за едно място. Нали знаем от кое място   идват те - от действителния бранш, където създават, с цел да отидат на място, в което няма да вършат нищо, само че ще получават заплати, по-големи от това, което биха взели при същата подготовка.  От позиция на заплати вършим повече разноски за тях от американците. Структурата на разноските ни би трябвало да бъде изменена.

- Какви очаквате да бъдат директните и косвените резултати от комерсиалната война, от войната през глобите и по какъв начин ще ни обиден?

- Това, което виждам от страна на Европа, към този момент е разочароващо. Съединени американски щати играят добре структурирана, стратегическа игра. Всички останали,с изключение на Китай, имат неприлично държание. Видимо нашите политици - имам предвид и европейските - даже в тази сериозна конюнктура   не знаят какво би трябвало да се случи.

- Очаквате ли идващите дни за тежки решения да доведат до следващата политическа неустойчивост у нас – нови избори, служебни министър председатели, президентски борби? И по какъв начин това ще се отрази на стопанската система и финансовата ни система?

- Карате ме да вляза  в нещо, което е нечиста сделка. За мен има два сюжета.  Ако влезем в еврозоната, този кабинет може да изкара цялостен 4-годишен мандат. И не виждам никаква причина нещо друго да се случи. Някои хора може да си вършат сметката при въвеждането от някои чисто механически компликации да провокират вътрешно напрежение и да се отиде към нови избори.

Мисля обаче, че ще вървим по първия сюжет, единствено че по по-бавния и сложен път. Следващата година по сходство на Хърватия ще станем притегателна мощ за вложения, тъй като се показваме на една специфична карта.  В Хърватия има скок, възстановяване на всички параметри, първокласен скок. Тя е с най-голям стопански растеж в последните две години след въвеждането на еврото.  Това ще се случи и в България и този кабинет, който е в този момент, заслужава да си обере  лаврите от влизането.
Източник: dnesplus.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР